Аз съм с очила и пея в хора

Лъжа.

Не пея в хора от много много години, но все някак трябваше да го озаглавя този пост.

Като ученичка в Ямбол, едно от най- елитните занимания които имахме, не беше да гоним Покемони, беше да пеем в хора. Както сестра ми (която пя в хоровата школа "Проф. Георги Димитров" доста повече от мен) изтъкна снощи, това в онези години беше и един от начините да попътуваш в чужбина, да видиш свят. Аз като една изключително несериозна и вечно блуждаеща душа се отказах бързо, хорът изискваше порядък, сериозна работа, отдаденост, желание и работа в екип. Аз не мога да се похваля че съм добра в нито едно от тези неща, та предпочетох да ходя в Петдесятната църква, период в живота ми за който евентуално някога ще събера куража да ви разкажа.

Хорът изгражда (почти колкото боя, според майка ми). Изгражда характер, изгражда дисциплина, научаваш се да не чоплиш семки преди да идеш на репетиция и преди концерт, научаваш да си пазиш гласа, въртиш очи като ти кажат да пееш с диафрагма и на ум си мислиш къде точно може да си я заврат тази диафрагма. Хорът изисква комплексно мислене, многопластово, изисква внимание – да наблюдаващ тоя хахо отпред дето ръкомаха, защото без него няма хармония, няма единство, в общи линии няма хор. Да си слушаш другарчето, и от ляво и от дясно - бърза ли, бави ли се, фалшиви ли, пише по вайбър ли … Хорът ти дава според мен умението на мултитаскинг от ранна детска възраст и усещането за отборност, за екипност, желанието да битчслапнеш (тая прекрасна българска дума, ама разбирате че нямаме такава която носи същия заряд) някого ако издъни всички ви.

Та, миналата година сестра ми понеже не и стига адреналина, реши да се запише и да пее в Софийската формация на упоменатия хор. Покани ме да пеем заедно, аз я наредих за невменяема и приключих. Чувах в случайни разговори, че ходи на някакви репетиции, че разучават някакви партитури, на няколко пъти я предупредих да откаже наркотиците защото няма да доведат до нищо хубаво.

Година по- късно, Рада замина за Лорето, Италия. За да участва заедно с хора на Международния хоров фестивал за религиозна музика. Знам бе, знам колко е досадно, като ви кажат църковна музика и си представяте шкембести попчета с невчесани бради и потни мишници да опявят някакви неясни песнопеения.

И за да ви кажа колко много грешим, ви моля сърдечно да изслушате това видео. Също така ще ви помоля да го слушате в правилното разположение на духа и тялото, да няма включени телевизори, ревящи деца, мрънкащи половинки или съседи дето къртят с бормашини. Затворете очи, представете си тази епична катедрала с всичките и 300 години молитви, сълзи, тъга и желания споделени между тия каменни стени. И слушайте.

Защото, хорът … той изгражда.

А аз отстрани само ще се надувам, защото рядко мога да съм по горда от Рада и от Илия, който се научи да свири на орган за 3 дни, за да им акомпанира. Точно така, моят 16 годишен племенник свири на малкия орган, в Basilica della Santa Casa.

Защото ви казах, хорът … той изгражда.