Не знам как сте попаднали тук, но сте добре дошли. Това е моето скътано място в Интернет, където споделям мислите си когато ми е трудно или пък съм щастлива. Не пиша с идеята да променя нечие мнение или да дам решение. Всичко за което пиша е базирано на моите собствени битки и намирам за крайно арогантно, ако твърдя че са универсални. Надявам се понякога с текстовете ми да ви накарам да се усмихнете, да си спомните преживявания от вашия опит, уви понякога може да предизвика и сълзи (извинявайте за което).

Част от нещата за които пиша и от които се вълнувам:

ИГРИ - компютърни, настолни, на улицата, текстови или с картинки, скачане на ластик, игри с карти, търсене на съкровища, градски игри, решаване на пъзели, за какъвто и вид игри да се досетите, готова съм да ги опитам и да ги коментирам с вас.

ESCAPE ROOMS - моя лична мания, играя ги, тествам ги, пиша за тях, един ден кой знае, може би и ще си направя ... няколко. Но засега основното съдържание на този блог е създавано именно около бягствата ми с отбор Фюри от стаи.

ИНФОРМИРАНОСТ ОТНОСНО РАЗСТРОЙСТВАТА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР - синът ми Борис (също участник в голяма част от текстовете в този блог) беше диагностициран преди десет години, но с времето започнах повече да мисля за него като за невродивергент. Този немедицински термин описва хора, чиито мозък по някаква причина се развива или работи по различен начин. Това означава, че човекът има различни силни и слаби страни в сравнение с хората които ние наричаме „нормални“ или „типични“. Понякога невродивергентите имат съпътстващи медицински състояния, но понякога медицината няма обяснение защо човекът е такъв, какъвто е. Да говоря за това с хората които се интересуват и искат да знаят повече, ми помага да се справя ментално и да продължавам напред, като целта винаги е била да успея да превеждам посланието на Борис към света и обратното.

Родом съм от Ямбол. Омъжена съм щастливо вече 27 години за най- прекрасното момче на света - Генчо. Дъщеря ми Алла е причината да съм още тук и се гордея с нея всеки изминал ден. .
Това е, накрая всичко около нас е свежда до 3 изречения. Тук съм, имам какво да кажа, продължавам напред.