Fury escape trip vol. 0.2

Fury team: Георги Георгиев, Йордан Данчев, Васил Йосков, Димитър Смилянов, Надежда Данабашева

След първото escape турне в Пловдив, Фюри планира (основно от скука) втора серия.

След като станахме неприлично рано (разбирай в 5), мисля че основната част на отбора се събуди когато пристигнахме в Търново (разбирай шофьора). Не знам какво им се случва на тия момчета моите, казваш им, ще пътуваме 600 километра, ще играем 5 стаи, починете си и те нали са послушни, спаха между николко и около два часа. За да са в кондиция, не за друго …

Домакините ни в Търново- Logiscape. Не стига че ги изтормозихме да станат рано и да ни отворят стаите заради нас, но и се бяха подготвили, леле как се бяха подготвили. А пък ще си кажа, може да е много себично, ама е много хубаво като някой те чака.

Стая номер 65: Умна и красива на Logiscape

Нашето време: 21:48 минути, при това с няколко жокера.

Домакините любезно предлагат да играем първо по техните думи по „непредизвикателната стая“, а именно “Умна и красива“. Според мен беше много полезен опит, а и това е единственият шанс някой фюрианци за първи път в живота си да попаднат в женска стая кхъ-кхъ :P

Предполагам че именно пълната дезориентация и непозната обстановка беше и факторът, допринесъл за изключително слабото време от 21:48. Тайните на женските будоари объркват истинските мъже и те се чувстват изгубени, та и момчетата ми и те така, загубени между странните езици и уредите опериращи с батерии накрая се озоваха в позицията да позират като шаферки на Данчо.

За стаята: целта на домакините е постигната, стаята е за пример как може един напълно непознат с escape жанра отбор да се въведе, един вид туториъл. Загадките са малко, но са на стъпки и са достатъчно комплексни за да влезе човек в ритъм, и да се настрои към начина на мислене. Опитните отбори ще намерят за елементарна, аз все още смятам че всяка стая има своята причина да съществува и тук целта е оправдана. Съвета ни да не се забравя, онова дето е невидимо за очите трябва да стане видимо.

Нашата снимка 😊

Стая номер 66: Заверата на Logiscape

Нашето време: 28:08 минути (рекорд за стаята към момента на посещение)

Още откак говорихме с екипа на Vestigo и те бяха така любезни да ни препоръчат Заверата, знаехме че стаята ще е необикновена. Канихме се да я посетим почти година, та моментът не можеше да бъде по- добър.

Първо и много важно, никога не подценявайте силата и значението на аниматора. Една от последните стаи в София които играхме, а именно Enigmania, също има много силен момент с игране на роли, тук се убедих че дори и стаята да е слаба (а тя не е) пак бих се забавлявала безкрайно само да слушам на Angaloth встъпителните думи. Има хора родени да забавляват, така те увличат в собствения си филм, че колкото и да не ти се иска просто те придърпват леко полеко и накрая се озоваваш в епицентъра на всичко.

За стаята: много автентичен интериор, наистина са се постарали всичко да е наистина като около 70 години на 19 век. Загадките са интересни, също съобразени с тематиката на стаята. Много ми хареса, че са реализирали първоначалната им идеята за „различно“ помещение, без да казвам повече, за да не издавам. Нашият отбор просто „дрисна“ от кеф, те си знаят домакините в кой момент, още веднъж хвала за имплементацията и за филмирането.

А това, че имаше персонално посрещане, и баничката, и Никола (на когото сърдечно благодарим, само за следващия път да научи „Вятър ечи Балкан стене“ на китарата), нямаме думи да изразим колко трогнати бяхме от всичко случващо се.

Горещо препоръчваме на всички на път за морето, отделете си един час да организирате едно въстание, кажете че ви изпращат от Софийската околия, а тайната дума да ви познаят е „100 пушки иглянки и от долната стрЪна на конака“ :D А тези в Търново, дето още не са играли, #shame!

Благодарим, за преживяването, за персоналното внимание, и за книжката - чакането определено си заслужаваше.

Рекордно време за стаята към момента: 28:08 минути (и първи рекорд за деня).

Нашата снимка 😊

Logiscape за нас:

И да, Димитър се кълне над телефона си ...

Последва дълго пътуване до Пловдив, след обилно кюфтепреяждане в Габрово, благодарение на мама Краси (Данчев, да ти е жива и здрава), но при 35 градуса жега и много завои, май не беше добра идея. Пристигнахме в Пловдив с 10 минути закъснение , някой със смачкани зарзалки (разбирай семенници), някой с подбити колене – излизайки от колата толкова пъшкахме и охкахме, е според мен хората от съседното кафене помислиха че идва зомби апокалипсиса, некви се разгъват в отсечени и резки движения и издават нечленоразделни звуци.

Стая номер 67: Escape Zone Plovdiv

Нашето време: 33:40 минути (рекорд за стаята към момента на посещение)

Посрещат ни две дами- елегантни, много симпатични, начетени и леко притеснени, а ние влизаме, шумни, запъхтени и прегрели. Не пием вода, лочим я. После разбираме, че са притеснени понеже някой им казал, че стаята им била елементарна и Фюри нямало да я харесат. Не го знам кой е тоя/тия, но засега не сме продали на никого права да говори вместо нас и fuck you very much че дрънкат невъобразими глупости. Ако още някой научи мнението на Фюри не от Фюри, ако обича лично да ми се обади, защото накрая ще размятам голямата гьостерица. Всяка стая направена с желание, страст и отговорност за играча, с любезни, приятни за събеседване хора, които имат желанието да ти разкажат историята и да се постараят за твоя кеф е хубава стая. Толкоз по въпроса с драмите.

За стаята: Симпатичен и стилен интериор, някой чупливи неща за които истински се притеснявам, ако се появят хунските отбори дето много много не внимават. Щом позабихме и поискахме жокер, значи нито стаята е елементарна, нито ние сме кой знае какви escape-аджии :D Интересното в тази стая е, че част загадките които срещнахме не сме ги виждали в тази форма, особено тази от която трябваше да започнем по съвет на домакините (което ние разбира се любезно не направихме, щото сме задници и искаме да ни е трудно) беше много интересна. Има си механизми, има си елемент на изненада, има си всичко необходимо стаята да бъде интересна, да ви предизвика и да се забавлявате както подобава.

Обещаваме да ви посетим с огромно желание пак, само да си направите и следващата стая.

Рекордно време за стаята към момента: 33:40 минути (и втори рекорд за деня). Ще кажа само, че и това е най- дългото ни време за всички стаи които изиграхме на 16 юли, факт който не е за пренебрегване.

Нашата снимка 😊

Escape Zone Plovdiv за нас:

След градушката вчера, днес през Пловдив мина ураганът за ‪#‎escape‬стаи, наречен отбор „Фюри”. Ние бяхме тяхната не първа, не втора, не трета, а 67 стая! Естествено, те поставиха нов рекорд в стаята ни и направо комплексираха нашия професор, защото разкриха всичките му тайни за 33 минути! Бяхме им приготвили и публика, но и това не ги притесни. Бяхте жестоки, очакваме да ви видим отново!

Стая номер 68: Кабинетът на Айнщайн на Gravity Wave

Нашето време: 31:13 минути (рекорд за стаята към момента на посещение)

Тази стая я гоних както 12 годишен гони Mew покемон. Обаче колкотo и пъти да опитвах, не беше моментът. Може и заради това когато най- накрая букнах посещение, бях толкова нахъсана да играем, че в крайна сметка просто преминахме фюриозно.

Кабинетът (или както моите момчета веднага я прекръстиха на Хабинетът) е много интересна стая. В общи линии от към количество и комплексни загадки, може би това е стаята която най- много ни предизвика да мислим през този ден. Фактът, че са пресъздали реални помещения в които е работил Айнщайн е усилие достойно за възхищение, защото и в крайна сметка са се справили със задачата доста успешно. Задачата с бутилираните оцветени течности ми стана любима, а моментът в който всички седим и като мантра повтаряме на Васко „давай, давай, давай“ защото усещаме че изхода е близо и сме на път да поставим рекорд- несравнимо удоволствие. Добре че няма запис от тази стая, щяхте да видите как подскачам и ръкомахам с ръце като малко дете, което не е присъща гледка за солидна жена на 40.

Много симпатичните ни домакини, не само че ни направиха отстъпка като за фенове, защото ги преследваме от месеци, но и бяха така учтиви да са чели статията на Смилянов и са се съобразили с нея, благодарности! Също така си направиха труда да ни изпратят снимка на „шампионската дъска“, която ние съвсем искрено се извиняваме че трябваше да пренапишат отначало, тъй като успяхме да излезем на първа позиция.

Рекордно време за стаята към момента: 31:13 минути (и трети рекорд за деня).

Нашата снимка 😊

Gravity Wave за нас:

Много отбори се впуснаха в приключението простиращо се отвъд обичайното и всекидневното, в измерение в което нищо не е такова каквото изглежда, но днес дойде време и на титаните от "Fury". Много митове и легенди витаят около този отбор, оказа се, че всички са верни.Те изиграха перфектната игра, лекотата с която преминаваха през ребусите беше смайваща и си личеше още от самото начало, че нито една загадка на Айнщайн не е способна да ги спре, така и стана.Светкавична мисъл, ненадмината отборна игра и след нереалното време от само 31:13 минути, от стаята излязоха напълно заслужилите нови шампиони от "Fury". Удоволствие беше да се гледа тази игра!

Стая номер 69: Timescape

Нашето време: 30:00 минути (рекорд за стаята към момента на посещение)

Имали сме среща с Анубис по няколко повода, но както споделихме и с домакините ни, едната все още е маркирана в записките ни като #дъното, а другата е на Offline, което означава че е една от нашите all time favorite.

Няма да ви лъжа, в момента в който влязохме в пирамидата, всичко е толкова умело скрито, че оставя усещането за семплост и липса на игра. Както обикновено, сбърках яко. Механичните загадки от типа бутни тука за да се случи нещо там или както аз им викам задачки „капани“ преобладават, което за любителите на adventure жанра ще е повече от завладяващо. Стаята е направена умело, автентично (хвала за смелостта) и уникалния начин за излизане кара адреналина да подскача.

Също така тази стая печели абсолютно и безапелационно титлата «най- интересна и автентична механика за подаване на жокери» в света, макар и бавно, но е абсолютно впечатляващо, поздравления! Което ме напомня да кажа, че напуснахме периметъра за 30:00 минути и с един жокер. И с един малък съвет, те си знаят за какво. Като закачка ще ви кажа «търсете по стените това, което няма място в жежкия Египет» (макар че този ден в Пловдив беше като в Египет, как по дяволите живеете в тоя град), няма да ви покаже пътя, но ще ви накара да се усмихнете.

Домакините ни забавляваха и по пътя до Пловдив със задачка на стената им във Фейсбук, която ни донесе 20% намаление на цената за посещение, благодарим и за главоблъсканицата и за възможността.

Четвърти и последен рекорд за деня за Фюри!

Нашата снимка 😊

Timescape за нас:

"Фюри" влязоха в египетския храм, хванаха ‪#‎Анубис‬ за опашката и му показаха вратата. Те поставиха новия рекорд за стаята - 30 минути. А като си помисля само, че бяха уморени и това им беше пета стая за деня и 69 в техния календар. Благодарим ви "Фюри" за посещението в нашия древен храм.

Разбира се, нямаше да сме Фюри ако накрая не спряхме за почивка на магистралата. Серията от снимки е важна по няколко причини, първо, между втората и третата снимка Димитър ме научи как да пикая по мъжки, а именно, трябвало да гледам надолу и второ, предизвикахме остри погледи на неодобрение от пристигащи и отпътуващи автомобили.

It was fun, но се беше уморително. Ще видим дали плановете ни за Варна и няколко дневен тур ще се осъществят на есен 😊