Медвен

Не мога да снимам, не съм фотограф. Не разбирам от светлина, композиция, цветове.

Щракнах тази снимка с телефона преди няколко дни. В Медвен. Обичам Медвен, вълшебно място с характер ... понякога студено, понякога безводно, но винаги спокойно и приземяващо, някак си ти дава възможност да се центрираш спрямо света, да видиш нещата от друга переспектива, да помислиш за вселенските тайни, да пийнеш една студена медвенска дюлева ракия с два домата от двора и да се нагледаш на хубав Балкан (тази година даже зелен по това време от многото дъждове).

Направих снимката от колата, докато чаках колегите да си купят сладолед и да потеглим към София. Направих я на мегдана, на автобусната спирка. Тъжно ми стана, спомних си думите на татко че това докоснато от Бога място е като мавзолеум, хората идват тук за да си отидат от този свят. А Медвен може да бъде толкова много повече.10 секунди след като направих снимката, мъжът стана и събра всички фасове от спирката и ги хвърли в кофата. А аз се почувствах тъпо, че трябва да запаля колата и да пътувам 350 километра и да се върна ... в София.

Ако имате път към Медвен, спрете, за един час. Ще ви промени живота.