Борис на 10

- "Ти си магаре!"

- "Аз съм магаре"

Така започна първият ден от десетата година на Борис. Разбира се не искаше да става за училище и след намнайстото намилане от моя страна "ставай дете, Ралица ще дойде всеки момент и ще закъснеете за училище" и поредното "не училище, трябва остава в къщи" си разменихме горецитираните реплики. След което, с безгласен вече протест денят потегли.

Когато не прави типичните магарешки неща, Борис ходи на училище. Пее в час, на английски. Все още не разбира, че не може да се пее навсякъде и по всяко време, но пък аз като го чуя да пее и се усмихвам. Чете, чете приказки, чете текстовете от читанката, чете математически задачи. В зависимост от деня, понякога ги разбира тия неща, понякога не може да се събере в условното време наречено "учебен час" и налага собствен ритъм, с много пеене. Тази година е трудна за него, понятия като "вчера", "днес", "вечер" или "сутрин" са му напълно непонятни. Та ... околен свят няма да ни е силната страна, примирих се.

За сметка на това решава уравнения с неизвестно.

Мисля, че тази година Борис намери първия си приятел. Не мога да я тагна тая Ралица, но искам да ви кажа че има някаква вселенска кармичност която ни събра с това момиче. Въпреки че тя е човекът който повечето случаи трябва да контролира магариите на Борис, не съм виждала по- всеодайно, мило и сърцато същество. За първи път в живота си Борис пита за някого когато човекът не е с нас, обича да ѝ праща шантави снимки по месиджъра и определено тя успява дори и в магарешките дни да намери път към него, да му даде пространство и да го накара да работи. Както прави само един истински приятел.

Иска ми се да кажа че Борис е като всяко друго 10 годишно момче. Само магарии са му в главата и тази година сменихме 3 размера панталони и последните пак са му къси. Прибирайки се от офиса протягам ръце към него да го прегърна и той за първи ми каза "няма се обичаме", разбирайте няма да ми даде да го мачкам и да го целувам и изчезна в спалнята. Предполагам че и това време трябваше все някога да дойде.

Моето магаре. Вече на 10. И не приемам "няма се обичаме" за възмножност. Ще види той ...