Enigmania - Voodoo
Вуду
Fury team: Венелин Горнишки, Моника Горнишка, Димитър Смилянов, Надежда Данабашева
Дата на посещение: Ноември 6, 2023
Нашето време: 51:00 минути
Не съм сигурна как да го започна това ревю.
Не защото няма какво да кажа, а защото искам да ви разкажа всяка една малка подробност за тази стая и игра, а не бива. Тази стая трябва да си я изживеете сами, трябва да усетите, трябва да и позволите да влезе в ума ви и да погледне в най- тъмните му ъгли.
Можем да говорим много за Вуду. Започвайки с това, че към момента мисля това е стаята с най- дълга история от идеята до реализацията, на Енигмания им отне 4 години и половина. Разбира се междувременно тази стая е била склад, била е изолатор за Иво (един от изключителните умове зад бранда) по време на Ковид, била е работилница, източник на въображаемо проклятие (да се надяваме само въображаемо) и така нататък.
Ако имате време и късмет да ви водят играта Иво или Таня, питайте тях, те ще ви разкажат с удоволствие.
Но да се върнем към играта. След толкова време получаваме заветното съобщение, чакаме ви за тест в понеделник. Да кажа че очакванията ми бяха големи е слабо послание. Очакванията ми бяха гигантски. Не само защото първата им стая и до сега е една от моите лични любимци, но и защото знам че представлението ще бъде на ниво Оскари.
Отиваме на добре познатият адрес на България 5, същата врата, същия звънец. От тук преди време започна и приключението ни с непознатите субстанции. Този път обаче, усещането е малко по странно, малко по … студено, малко по … мистично? Звъним.
Шегуваме се, закачаме се и почти не забелязваме присъствието. А то настойчиво се настанява в полезрението ни и изисква, изисква предметите които вежливо са ни помолили да донесем предварително. Лични предмети. След като разтоварихме джобовете (и прическите си, понеже разбира се Венски беше забравил да донесе предмет и отдаде ластика си за коса) играта ни започва от лобито.
Получаваме послание, добре е че сме там, защото един от нас е обсебен от зли сили. Нашата мисия, да разберем кой и да го освободим. Разбира се че аз бях обсебената (което стана по- ясно в развоя на играта), мама вече 47 години ми обяснява че съм специална, сега вече знам и защо 😀
Тук е моментът да кажем, че в стаята няма актьори. Страхът си е само ваш и е само във вашата глава. Ако искате да ви е страшно, може да ви е страшно. Можете да си направите играта още по- трудна, като седите в тъмното и просто се страхувате. А можете и да прегърнете изживяването и да следвате подсказките.
Пъзелите са великолепно направени. Автентични е слаба дума. След като играта ни свърши и ни беше разказано как са направени и че имат повече от едно вярно решение, ченето ми висна. Тук е предвидена всяка възможна реакция. Как би реагирал опитен отбор неопитен отбор, хора които ги е страх, хиперактивни хора, хора с любов към играта и хора, попаднали тук случайно с приятели. Всеки предмет е поставен прецизно и с мисъл. Всеки декор има за цел да внимаваш, да си в приключението. Няма бутафорни предмети, чушките са чушки, кокошките - кокошки (от това е велико просто, като го видите ще разберете), кръвта е кръв. Добре де, не е баш истинска кръв … ама прилича. Усещате присъствието на духовете навсякъде, дали в автентично и изключително добре подбраните звуци, които чувате понякога от играта, понякога като обратна връзка от вашата интеракция, дали с поклащането на перата или в промяната в луната .. играта ви е заобиколена от мистицизъм и магия. Вуду магия.
Тази стая получава Отличен (6) по заблуда. Нищо не беше такова, каквото мислех че ще бъде. Мислите си, че тук има врата? Помислете пак! Мислите си че знаете колко е голяма играта и от къде ще преминете в следващо помещение? Никакъв шанс. Рядко има игра която да ме е заблудила абсолютно и на 100%. Тази е от тях. Наистина НИЩО не беше такова каквото изглежда. Хвала!
Спирам. Няма да ви разказвам за финала, няма да ви разказвам за свещената змия, за истинския мъх който расте по скалите или за вашия приятел, окачен на колелото на късмета. И че бурята ще донесе изненади. Зяпах, с отворена уста, виках “гледай, гледай натам!!!”.
Великолепна игра. Много мислена. Много пипната. С много обич правена.
Навсякъде си личи на Таня обсесията към детайла. Подобно нещо съм виждала само в Теорема, но тук признавам наблюдавам детайли граничещи с лудост. И мога да я оценя. Виждам и страданието на Иво, който ми обяснява как всеки пъзел и всеки детайл е преправян по намнайсет пъти, за да стане точно както са го видели в главите си, за да отговаря на всички и най- вече на техните високи очаквания. Това, че са правили стаята за да се гордеят с нея се вижда във всеки елемент.
Можете да изиграете тази стая като обикновен ескейп рум. Но това би било колосална загуба, за вас. Защото тази стая може да се играе като произведение на изкуството.
За финал ще кажа благодаря. И за бирите и сандвичите, за компанията, за всички мили думи.
Но най- вече благодаря, че гледате на ескейп стаите не като на бизнес с детски рождени дни. А че създавате приключение. Че сте такива каквито сте, непримирими, с невероятно богат дух и присъствие. Че правите стаи за отборите като нас. За феновете. За изследователите с претенции. И за това, че вдигате летвата, защото е време София да настигне останалия свят и вашата стая е сериозна заявка.
П.С. Таня каза, че не обича етикети. Нищо, аз ще лепна един. Най- добрата стая към момента в България, за мен. А дали и за вас, идете и ще разберете. И е съвсем ок да не сме на едно мнение, ама аз за тази стая ще разказвам още дълго.
П.П.С. А на Мария, сърдечно благодарим за старанието, справи се блестящо!
Нашите снимки
💀 ⚰️ 🐍
И разбира се ЕПИЧНАТА снимка на Enigmania 💕