The Void - Tahicardia
Tahicrdia
Fury team 2: Велина Дойчева, Христо Томов, Антон Кондузов, Ваня Стоицева и Бистра- Дона Кондузова
Fury 2 време: 82:00 минути
Fury team 3: Вероника Манчева, Мирослав Манчев, Иван Владимиров, Димитър Смилянов и Надежда Данабашева
Fury 3 време: 80:50 минути
Дата на посещение: 27 Януари, 2024
Антон Кондузов:
Тази стая ние изиграхме след Coven. Още с влизането имах вече смесени чувства. Let me tell you why.
Изключително лошо впечатление ми прави липсата на сигурен, безопасен и винаги достъпен авариен изход. Ако си затворен зад 2 заключени метални врати без паник бутон, без друг изход и попиташ - как се излиза в аварийна ситуация, не очакваш отговор - wave frantically to the cameras. В допълнение ни помолиха да си оставим телефоните, часовниците и изобщо всички комуникационни устройства. И то след като сме попълнили декларация, че сме наясно с рисковете в стаята и няма да ги съдим ако се нараним. Цялата поредица от събития до тук по-скоро ме ядоса, отколкото да постигне какъвто и да е друг желан ефект. Да, зная, че това е ескейп стая, да, запознат съм, че трябва да има усещане за неизбежност, но мисля, че безопасността струва повече от играта. Винаги.
След първия сблъсък със стаята и нейната предполагаема страшност, осъзнах, че тя е просто един метален и леко ръждясал фитнес. Имаше леки проблясъци на оригиналност по пъзелите, но за съжаление нищо новаторско или изненадващо. Особено голям проблем се оказа, че почти всички пъзели са за двама. Евентуално с много въображение - за трима. На един от тези пъзели загубихме вниманието на половината отбор, защото нямаше никакъв шанс да участват всички. После все едно започваме наново стаята. Губи се ритъмът на игра, участието на всички е прекъснато и създава усещане за безполезност на неучастващите.
Някои от пъзелите са… смотани. Т.е. знаеш какво трябва да направиш, правиш го, обаче трябва пак. Или по-силно. Или по-високо. Пъзелът сам по себе си е ясен и не е труден, просто нарочно е направен така, че да те забави, но не по забавния начин. Тези две обстоятелства изнервиха част от отбора и определено имаше скука.
Преди влизането в стаята, водещия обеща, че ще имаме ясна индикация къде трябва да фокусираме вниманието си в стаята, тъй като играта е линейна и със сигурност ще разберем какво следва. Yes, yes, but no. На последния пъзел загубихме около 6-7 минути търсейки подсказка къде трябва да отидем, какво трябва да направим, но напразно. Абсолютен късмет беше да светнем с телефона!!!! и да намерим неща. Нещо толкова базово като правило - не използвай телефон в стаята беше всъщност решение.
Положително нещо - имаше пъзел с топче.
Излизането от тази стая беше по-скоро облекчение, че таа глупост приключи. Препоръчвам и инжекция против тетанус след стаята.
Вопще, Мемет, глупаво, нелепо смърт.
Надежда Данабашева:
"Тахикардия" не е страшна стая, но се изисква физическа подготовка. И не е за 5 души, играта е линейна и в повечето време поне двама от групата изчакват на задна линия, просто защото няма какво да правят. Определено споделям мнението на Антон, че след като ти са казали и 60 минути играта ти го е доказала, че важните места на фокус са осветени, да не ти осветят последното важно нещо е удар под кръста. Ние, за разлика от тях, не си осветихме с телефона, а поискахме жокер, което не ни помогна, защото жокерът беше снимка на място в стаята, което не е ясно нито къде е, нито какво е. Та в крайна сметка в мрака си го намерихме, но си остана чувството, че сме прецакани. Бих я препоръчала повече на отбори, които искат малко по-екшън преживявания (макар че не е страшно и актьори няма); на места има как да се нараниш, ако не внимаваш. Но 80 минути не прекарахме в решаване на пъзели; имаше доста лутане и не винаги, по наша вина. Дизайнът на играта може да се подобри и то не задължително по сложен начин.
Тази стая е последната на бранда The Void и според мен се опитва да адресира трендовете, заемащи водещи позиции в Европа в бранша, по- малко пъзели, повече изживяване, доста физически аспекти. В последствие разбирам че собственикът строи следваща стая, която да е най- голямата като размер и че е вдъхновен от стаите в Барселона. Това ми обяснява много, защото в голяма част от стаите в Барса физическото предизвикателство всъщност е основно. Но да кажем, че за да стигнат нивото на стаите в Барса има още нива да вдигат и да се учат.
Нашите снимки и да, Димитър и Иван се намериха … 💔😱🔌