Умения, които се развиват в резултат на компютърните игри.
Статията е препечатана от Esport, а неин автор е д-р Момчил "MorGalad" Киряков. Публикувам я, защото мисля че е брилянтна (както и защото оригиналният сайт е черен с бял текст което кара повечето нормални хора да плачат след четене на дълъг текст) :)
Компютърните игри са една определено противоречива тема в социален план. Мненията и отношението към тях варират (често в зависимост от поколението) от първосигнално отричане и демонизиране до безусловното им приемане като полезно и приятно занимание, което е важна част от пълноценния живот на съвременния човек. Тези крайности са признак за силната емоционална натовареност на този феномен, която го прави трудно податлив на обективен анализ. Хората, които избират да посветят време на това занимание, срещат неразбиране, критики и подигравки от голяма част от обкръжението си. Това е така, защото към компютърните игри се подхожда със сериозно предубеждение в обществото и масовите медии. Кръстоносният поход срещу тях стига до използването на термини като „килология“ и вредата от тях се сравнява с тази от цигарите и белодробния рак. Няма да се опитвам да опровергавам подобни, в повечето случаи необосновани твърдения, които целят да печелят евтин популизъм, като се търси „врагът“, към който да се насочи „праведния“ гняв на общността. Вместо това в следващите редове бих искал да представя ползата, която компютърните игри могат да имат за хората, които ги играят и по-специално – уменията, които те развиват.
Езикови умения.
Когато хората играят компютърни игри, те са силно мотивирани да се потопят в атмосферата на играта и да разберат в максимална степен всичките й аспекти. Ако тази игра е на чужд за тях език, тази мотивация се пренася към това да научат този език на достатъчно ниво, за да могат да играят пълноценно. По-голямата част от съвременните компютърни игри са на английски език и по тази причина могат да бъдат полезен източник на знания при усвояването и усъвършенстването му. Редица изследвания сочат, че тези игри повишават, както лексикалния запас, така и граматичните умения на хората, които ги играят. В резултат на това някои учебни заведения използват популярни компютърни игри като част от обучението по английски език. Аз самият учих в езикова гимназия, където предметите се изучават на английски език. Помня добре как неведнъж аз и други мои съученици-геймъри сме обяснявали на учителката си специфични термини за различни оръжия, брони и стенобойни машини, който бяхме научили от игрите, които играем.
Визуално-моторна координация и пространствена ориентация.
Координацията око-ръка е една от първите, които човек овладява в жизнения си път и от този момент нататък се превръща в основа на взаимодействието му с околния свят. Играейки компютърни игри, хората трябва да обработят информацията, която получават от монитора, да подготвят адекватна реакция и да я зададат обратно чрез мишката и клавиатурата. Когато тези игри са в специфични жанрове като FPS или RTS, тези реакции трябва да идват доста бързо. Добрите играчи на Starcraft имат реален APM (смислени действия за минута), който е над 100. Представете си скоростта, с която работи централната и периферна нервна система на тези хора. Според изследване, проведено върху ефектите от играенето на FPS игри, последните влияят позитивно върху сензорните, перцептивните и пространствено-познавателните функции. Нещо повече, тези „бонуси“, които хората получават не се ограничават в рамките на играта, а според същото изследване се запазват и имат приложение и в реална среда. Т.е. тук не говорим за „прахосване“ на вече налични умения в „безполезна“ дейност като играенето на игри, а за придобиване и надграждане над вече наличните функции на нервната система.
Логическо мислене и операции.
Специфична характеристика на човешкия ум е високият му капацитет (в сравнение с другите видове) да решава реални и абстрактни задачи. Този потенциал, обаче, трябва да се развива, т.е. хората трябва да се сблъскват с проблеми, които да стимулират тяхното логическо мислене. Компютърните игри във всичките им форми са безкраен източник на такъв тип стимулация. Без значение дали събираме ресурси и правим армии, които да поведем в битка; дали се опитваме да разгадаем заплетен пъзел; дали опитваме да надделеем над опонентите си в ръкопашна схватка или битка с огнестрелни оръжия; дали планираме внимателно ход след ход стратегията си; без значение какво точно играем, ние трябва да решаваме поредица от проблеми. И докато го правим, макар и на ужким, макар и на игра, ние развиваме най-важното човешко умение за постигане на целите ни – способността да извършваме логически операции и да вземаме логически обосновани решения. Eстествено, компютърните игри далеч не са единственият начин да стимулираме мозъка си, но са един от най-приятните за нас и позитивната емоция води до мотивация да се излагаме отново и отново на гореописаните задачи. Мисля, че винаги съм бил сравнително съвестен ученик и студент. Изпитвах удоволствие да решавам математически задачи, дори когато не е било свързано с определен изпит. Без съмнение, обаче, умът ми е бил стимулиран в най-висока степен от игрите, които съм играл. Те са оформили начина ми на мислене и носят основната отговорност за превръщането ми в човека, който съм днес.
Професионални умения.
Вероятно най-силната критика срещу компютърните игри е, че те отнемат голяма част от времето на младите хора, време, което те „би трябвало“ да посветят на образование и подготовка за бъдещата си професия. Вече беше споменато, че компютърните игри всъщност развиват редица умения, които са полезни в живота и работата на хората. Към това може да добавим и следното – живеем във време, в което елекронните спортове набират все повече популярност. Хлапето, което е прекарало часове в CS, Dota или Hearthstone, може утре да използва наученото, за да се състезава с други като него, да бъде гледано от хиляди и да печели добре от любимото си хоби. Мисля, че всеки от нас е в пълното си право да напомни на тези, които го обвиняват, че пилее времето си, за годините, когато те са излизали да играят футбол или баскетбол вместо да четат. Компютърните игри са не по-малко полезни от тези дейности и имат не по-малък потенциал да се превърнат в доходоносна професия. Не е пресилено да наричаме най-добрите Starcraft и Dota играчи „дигитални атлети“. Eдин българин на име Иван Иванов, по-популярен с никнейма си MinD_ContRoL, показа на всички ни преди по-малко от два месеца какво точно означава това.
В заключение бих искал да изразя надеждата си, че написаното от мен ще е полезно за всички геймъри, които изпитват съмнения дали инвестират времето си в „правилното“ нещо. Компютърните игри могат да ни дадат много важни умения. Само трябва да знаем как да ги вземем.