Рада

Много е яко да имаш сестра.

С моята до някакво известно време бяхме доста различни, влечаха ни различни видове музика, възприемахме света по различен начин, движехме се с различни хора и изобщо вървяхме в някакви различни посоки.

После с времето започнах да разбирам че реално целите ни са еднакви, просто се движим по два паралелни пътя. Установих, че еднакви неща ни правят щастливи. Също така еднакви идиотщини и дебили ни правят нещастни. Имаме еднакво смачкано самочувствие и по еднакво глупав начин плачем, когато ни тежи.

Има моменти когато сме си късали нервите, но после винаги сме намирали път една към друга. Не съм си я избирала, съдбата ми я даде, такава каквато е, понякога шумна, понякога нервна, но винаги с огромно сърце, с подобно на моето дебилно чувство за хумор, с изключително чувство за стил и баланс (което пък аз изобщо нямам), със силната ръка да те хване за косата и да те издърпа на повърхността. Та ако съм в deep shit, в общи линии тя е единствената която може и иска да ме измъкне.

Децата ми я обожават по различни причини, защото глези Алла постоянно (защото е напълно наясно че аз не мога, а детето има нужда от това) и защото не спира да ръчка Борис и са търси път към него и съзнанието му.

Та както казах, съдбата ми я даде, но не бих я заменила за нищо на света, защото ми е единствена и е моята сестра.

Моята!

Честит рожден ден Радичка ❤️

Обичаме те!