Размисли и страсти по темата за "Отворено писмо към „Стаите“ на Деян Георгиев

Това е коментар към статията Отворено писмо към „Стаите“ на Деян Георгиев от BigBoxGamer. За съжаление направих опит да коментирам под статията, но опитите ми водят до wp-comments-post.php и до "Нищо не открихме. А, така. Не можахме да открием страницата, която търсите." реших че ще публикувам в моя собствен блог, смятам че имам някакви релевантни неща да кажа.

Та така, след като се запознаете с оригиналната статия, може да прочетете моите размисли и страсти.

Привет, Деяне!

Името ми е Надежда Данабашева. Аз съм на 41 години, родом от Ямбол, израснала съм там и в Сливен имах и продължавам да имам много приятели. Образованието в случая не е релевантно, та няма да губя време в подробности. Омъжена съм щастливо вече 20 години, имам две фантастични деца. Бенки имам на разни окосмени места и не съм леко, а доста наднормена. Освен това за да внеса яснота в разговора ще спомена че съм game designer по призвание в последните 12 години (направила съм няколко игри които се играят от едни стотици хиляди хора, без да навлизаме в детайли дали са по всеки вкус), изиграла съм няколко „ескейп“ стаи (тоест всички отваряли и затваряли някога врати- в София, Пловдив, Търново и Стара Загора) и съм фен на борд игрите и играя Мафия от 22 години, с което искам само да изтъкна едно нещо, имам горе долу някакви компетенции за да се включа в дискусията. Забравих, на църква не ходя, едно време като подрастваща посещавах евангелистката църква в Ямбол, ама после пастора сложи дъщеря си да води хвалебствения хор вместо мен, въпреки че бях по-кадърна, та установих че религията не е за мен.

Това в общи линии съм аз. Сега по същество.

Пиша от собствено име. Не от името на стаите, не от името на отбора с който играя, от мое-собствено и еднолично име. Искам да е ясно, защото един от разговорите през годините със създателите на упоменатия в статията „Всички Стаи“ е именно, защо не сме регистрирани при тях и защо не се впускаме в общия поток. Надявам се че след 2 години приказки разбраха, че единственото което искаме е нашето, в случая моето мнение, да не бъдат подлагани под въпрос, да не се свързва със защитата на ничии интереси, било то на стаи, собственици, брандове прочие. Аз съм фен на жанра. Винаги съм била, откакто бях запозната с този жанр, фен съм на всичките му форми и вероятно така ще си ида един фен, като фен. Не печеля от този вид бизнес, освен с това че се забавлявам безкрайно. Не ми плащат да тествам (тестовете са най-близкото в процеса на разработка на една стая до което съм се докосвала) или да пиша ревюта, и двете дейности ги правя с удоволствие и от фенщина.

Пиша като приятел, защото част от нещата упоменати в статията засегнаха едно гадно чувство на справедливост дето го имам от как мама и тате ме възпитаха в някакви ценности. Та викам да се обадя. Защото и аз като теб градски, сред собствениците на стаи имам много приятели. Не от тия дето ще ми дадат 1000 лева на заем когато трябва или ще ме поканят да пием на рожден ден. По-скоро от тия дето ги наблюдаваш и си казваш, абе искам да мога и аз така, тайничко им се кефиш на ентусиазма, желанието, мотивацията и красивите умове. И си казваш с такива хора искам да съм приятел. Разбира се не всички са такива и там приказката за изгнилите ябълки и всё такое (извинявам се за руската вметка, мама е рускиня, не че искам да намеся Путин в тоя разговор), но като цяло според мен като абсолютно във всеки друг бизнес, общество, жанр или както и там да го наречен в процентно съотношение има такива, и другите и третите. Вероятно част от собствениците на стаи за които съм писала не толкова ласкави ревюта ще ти кажа че съм пълен боклук, but everyone is entitled to his own opinion (и Тръмп не искам да намесвам, просто понякога американците имат много яки изрази дето ти спестяват много писане) та не им се сърдя.

Като човек който наблюдава бизнеса със стаи за бягства от 2 години малко повече, с ръка на сърцето мога да кажа че бях пряк свидетел на прогреса и частичния регрес на стаите. Като цяло мисля, че моментът за промяна мина преди една година и сега е времето да се отделят мъжете от момчетата.

Защо смятам, че теорията ти за разбиването на тавана не е особено добра идея? Съгласна съм че ако човек не се стреми към нови, по-високо върхове човечеството нямаше да има електричество, ваксини, магистрали или космически ракети. Все пак, нека си говорим нещата така, както са. Това е бизнес. И като такъв трябва да е финансово и икономически оправдан. Свидетел съм на стаи за които да похарчени над 50 000 лева. Също така съм наясно че тази инвестиция никога, ама никога няма да бъде възвърната. Напълно съм съгласна с теб за това, че не задължително да има пряка връзка между вложена инвестиция <–> качество на изживяване. Но ти давам веднага пример – била съм в 3 египетски стаи. Няма да упоменавам точно кои, нали не сме тук да правим реклами. Обаче усещането в първата е, че си си натопил краката в легена в задния двор и си представяш че си на плажа, усещането в другата е че си на плажа на Слънчев бряг – плаж е, има малко досадни руснаци и е малко мръсно, ама си е плаж и третата, в която усещането е като на Малдивите с коктейл в ръка и някоя едрогърда мома ти вее с палмово листо. И разбирам че може в задния двор някой да ти направи един коктейл и съседката да дойде в две листа от фикуса да повее, ама … не е същото. С което искам да кажа, че с трици маймуни не се ловят, с чисти ентусиазъм и самодейност със силиконов пистолет не може да направиш добра стая, ако ще и да имаш най-гениалната идея на света и дизайнът да е мега-уптра-дупер-супер навързан, логичен и як.

Та, за „новото поколение стаи“. Съгласих се тука, такова няма и няма и да има и е безумно да се повтаря тая мантра. „Ново поколение“ стаи е възможно при вложение на толкова пари, е никога и никой няма да е луд да го инвестира, особено пък на нашия сравнително малък пазар. По света има „ново поколение“ изживявания, зомби апокалипсиси с актьори, театри, декори и реквизит, ама е примерно в Лондон. И не струва 80 лева за 5 човека. Защото при нас на финала трябва да има и съотношение не само на цена <–> качество, ами и на цена <–> български стандарт и според мен всичко което е за час да дам повече отколкото за едно кино е скъпо, ама последното си е само мое виждане. Та тук ще кажа, ново поколение стаи мисля че има хора с капацитет да измислят на нашите географски ширини, друг е въпроса дали ще се случи, според мен не. И точно тук се връщаме на тавана, ако някой пробие тавана, като фен със сигурност ще пусна сълза от кеф, но като разумен човек ще реша, че някой е получил временно умопомрачение. И да подтикваме някого да прави тези разходи и рискови инвестиции просто за да има „следващо поколение стая“ и да едно ниво над другите е опасно. Не за нас, за него.

За адреналина споменаваш, което е супер. Само че тук ти имаш едни механизми които ти вдигат адреналина, дали е обстановката, дали е страх (в подобен вид стаи), дали е времето – всеки си има собствения лост. При мен той е разрешаването на загадки и поставянето на рекорд. Та го казвам това за да стане ясно, че на всеки му се вдига по различен начин и от различни неща … адреналина и не мисля че има как всички стаи да уцелят всички видове хора. Затова и има стаи които на мен ми харесват безкрайно, но колегите от отбора са по-колебливи в хвалебствията и обратното. Та според мен е ок да има стаи които на теб не ти допадат и такива които не допадат на други, а на теб са ти любими. И не мога да кажа че тия дето на мен не са ми любими нямат място на пазара и са загубили времето ми и парите си. Защото фактът че са на пазара от 2 години и графиците им са все още достатъчно пълни все трябва да говори нещо. И това не е само следствие на маркетинга, макар че има и по-агресивен такъв, но в тая нашата малка държава дето сме 5000 сумарно дето „ходят по стаи“ според мен има достатъчно сайтове, стаи, ревюта и ако щеш познати във Фейсбук, от които да получиш адекватна информация за това кое става и кое не. Временен успех с маркетинг може и да постигнеш, постоянен се постига с добър продукт и отношение.

Опитвам се да разбера какво имаш в предвид когато говориш за волтовата дъга, честно. Да, има стаи в които удовлетворението че си решил загадките и си изиграл историята е малко … мех, да бе решихме ги ама усещането е като соево сирене, хем е сирене, хем е гадно. Обаче си има и стаи от които излизаш и не можеш да спреш да говориш за тях с дни, пишеш на познатите си с подобни интересни, пишеш ревюта и осъзнаваш че в мислите си се връщат назад и се ядосваш че това можеше да го направя по-добре или да се сетя по-бързо и усещането е като след прочитането на супер интересна книга, тъжно ти е че никога повече няма да я прочетеш пак за първи път. Дали винаги са такива стаите – не. Дали щях да ги оценя ако не бях посетила всяко проклето мухлясало и смърдящо мазе в града дето се нарича „стая“, вероятно също не. Защото за да оцениш „Батман“ на Бъртън трябва да си гледал на Нолън повърните (да, разбирам че за някакви хора е обратното и в крайна сметка за това говоря през цялото време) и ако се върна към аналогията със сиренето, може би ще мислиш че соевото такова е върха на кулинарията, докато не си купил Дунавия на Маклер (примерно).

Разбирам желанието ти стаите да изградят нов вид entertainment. Само че наличието на сериали като „True detective” не обезсмислят съществуването на „Анатомията на Грей“. По същия начин и по същите причини на пазара съществуват розовите романи, нискобюджетните екшън филми и mediocre поп музиката. Защото за това също има пазар. И както скоро четох в една статия, на Запад продължават да правят shitty музика защото тя се налага на пазара, това се търси и това печели. Да, има „бутикови“ продукти, просто те носят по-голям финансов риск. При пазар от 5000 глупака, ти би ли рискувал?

Относно наемането на специалисти, в жанр като този на почти 3 години не смятам че е възможно, просто такива няма. И съм твърдо против да се заемат подобни от други индустрии, защото става манджа с грозде. Това че си страхотен сценарист на реалити шоу или на сутрешния блок по никакъв ама абсолютно никакъв начин не те прави правилен или добър сценарист на real life whatever experience. И тоя начин на мислене дето го имаме, не ми работи каренцето на БМВ-то, ама аз ще взема едно от един модел на Шкода (нищо не разбирам от коли, давам пример само) ще го ударя малко от ляво от дясно и тука ще го резна а тука малко ще го завържа и ще стане и-де-ал-но! Не, няма да стане. Според мен хората които имат визия за стаята си независимо от миналия си опит имат много по – голям шанс да направят нещо което да ти докара волтова дъга (абе не знам дали това е много добре за здравето, ама те следвам сега). И ако наемат „големите“ специалисти от телевизията, драматурзи от театъра, сценаристи от филмовата индустрия, т‘ва едни актьори от НАТФИЗ и ако може и Ричард Брансън щото нали праи много кинти и знае как, ще стане стая за чудо и приказ. Не, няма да стане. Затова и примерно в моя бранш, а именно правенето на уеб и мобилни игри, има продукти които „избиват рибата“, въпреки че са правени от хора без грам опит. Щото са фенове. Щото са умни. Щото имат визия. Да, и тия с опита и кинтите правят добри игри, това е плод над 30 години експерименти, систематично развитие на пазара, анализи, влагане на средства в образование, споделяне, изграждане на специалисти. Според мен затова и твоя собствен опит с помощта за разработка стаята отчиташ като неуспешен, защото влизаш в чужда идея, тя не е в главата ти, не я виждаш от всички страни. То е сфера, а ти го виждаш куб. И накрая трябва да одялкаш ръбовете и то да стане сфера и да се вмести в идеята, ама то си е куб бе, родено е като куб, носи гените на куб и ще си умре куб.

За мен да си изчистиш идеята, да се опиташ да я реализираш и да я променяш спрямо опита с тестови групи и клиенти си остава най-доброто решение за този бизнес, без да се налагам разбира се. Така цялата, голямата идея, the big picture си остава, тунинговаш само малките проблеми за да стане близо до най-доброто възможно.

Та, това за което говорех е, че специалисти по изграждането на стаи ще има. С натрупването на опита, реализирането на повече проекти естествения ритъм ще се случи. Ще отпаднат слабите, тези влезли в бизнеса без визия, за пари или по други причини. Малко ме притеснява факта, че тия дето доказаха че с повече опити ще се научат да правят стаи почнаха да си купуват такива. Което хем подкрепя твърдението ми че няма как да замениш цялостната визия на някого дето си я е мислим с години в главата, хем че бизнеса се превръща в бизнес за правене основно на пари, а не за продажба на изживявания. Жалко е това, аз като фен губя много от тоя факт. Но, #коттакоа. Тук е да спомена и факта че привнасянето на идеи от вън не е съвсем лоша идея, щото си споменал Questomania-наясно си че франчайза е руски и в стаите няма нищо авторско. Един от проблемите тук на тази държава е че не внасяме мозък отвън, тъпчем си на едно място и правим едни неща като преди 20 години. Та при стаите това не е трудно и е разумен ход, може и на нещо да се понаучим всички.

За едно нещо си много прав, което признавам с много тъга на сърцето. Не защото си прав, щото не те познавам и вероятно си пич, ами защото фактът че са една шепа хора и работят едни срещу други вместо едни с други ме убива. И съм им го казвала нееднократно. Всички губят от това, и те, и феновете и клиентите.

И понеже тоя отговор стана по-дълъг от статията , ще приключа с паралела който си направил с боровите игри. Това, че бордовите игри са all time high не е резултат от усилията на шепа хора. Това е световен тренд, и този вълна много успешно се яхна и от част от българските разработчици, за което моите адмирации. Все пак съвсем отговорно ще заявя, че в България има по-голям брой добри стаи, отколкото издадени добри авторски бордови игри. Ще ме прощаваш. Така е. И излизат всякакви копия на световни заглавия, като почнеш от Гърмящите кучета и стигнеш до Мениджъри срещу програмисти, нали … За качество няма да говорим тук.

На финала, искаш да знаеш хората зад идеята. Ами .. аз ги знам. Интересувам се, питам, ходя и споря с тях защо една загадка може и как може да бъде подобрена и ги поздравявам когато за мен загадката е супер. Не виждам защо и с какво ще подпомогне бизнеса ако се изтъква едно име. Един човек не може да направи добра стая. Гледали сме го този филм. Най-добрите стаи са плод на много, много бачкане от екип с обща цел. Не виждам как ще спечелят ако накрая кажат че на тоя пич идеите му се харесват повече, той е специалист, другите да мрат в кофите. Разработката на стая не е занимание самотно и не виждам как изтъкването на лидер ще подобри каквото и да било. А зад кулисите ако търсиш кой е лидера, ще го намериш, не е трудно. Или като минимум не намирам изтъкването на една личност като формула за успех. Даваш аналогия с филми с Холивуд, ама и Мат Деймън участва в Китайската Стена, което не прави филма върха на сладоледа и шедьовър на филмовото изкуство, макар че точно за това са му платили.

Та така, приемам изложената ти гледна точка, просто исках да предложа алтернативна такава.

Хайде, толкоз стига.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:

Весел Патиланчо (а.к.а. Хера)

П.С. Понеже не ми е професия да пиша, моля за извинение за пунктуационните грешки, запетайките ги слагам по усет 😁