Борис

Много е изписано за думата „мама“.

„Мама“ когато за първи път те разпознаят сред всички лица.

„Мамо, мамо, мамо“ когато тънички ръце обвиват врата ти и малкото тяло с 39 градуса температура се отпуска на гърдите ти с надеждата само ти да му помогнеш.

Настойчивото „Мамоооооо“ когато ти е ясно че иска нещо, но не може да го стигне, дори да се изправи на малките си пръстенца.

Провлаченото „маааааамооооо“ когато ти е ясно че търси нещо, а не го намира (пък нали nothing is really lost until your mom can't find it).

„МАМО“ когато му лазиш по нервите с идеята да го нацелуваш, и досаждаш, досаждаш бе, мамо!

И бавничкото „М-А-М-О“ последвано от паузата и думите „ … искам таб-ле-та“.

Чаках цели 6 години за да чуя първото „мама“. И тази година го дочаках. Детето ми, моето уникално, прекрасно момче, ме направи мама за втори път преди цели 6 години. Изпълнени с много радост, с много щастие, с много сълзи и въпроси и после, изпълнени с гордост, за всяка думичка , за всяка буква, за всяка крачка, за всяка мъничка победа, защото в очите на мама, те са ГИГАНТСКИ. Моят Борис, моят боец, на мама сърцето, бъди честит и много здрав!

P. S. Има версия, че Борис идва от Богорий, което значи „божествен“ „богопомазан“. За него не знам дали е, но майка му и баща му, са.