Next Level Escape - The Artefact
The Artefact
Fury team 1: Венелин Горнишки, Моника Горнишка, Лили Бонева
Fury 1 време: 42:42 минути
Fury team 2: Велина Дойчева, Христо Томов, Антон Кондузов, Ваня Стоицева и Бистра- Дона Кондузова
Fury 2 време: 51:00 минути
Fury team 3: Вероника Манчева, Мирослав Манчев, Иван Владимиров, Димитър Смилянов и Надежда Данабашева
Fury 3 време: 40:58 минути
Дата на посещение: 27 Януари, 2024
Надежда Данабашева:
Ако имате време за една единствена стая в Румъния, това е тази стая.
Откакто играем в Румъния, мога да направя паралел със София. Стаите са сравнително малки на площ, повечето загадки са от към лесната страна. Така нареченото "потапяне в атмосферата" е по-скоро пожелателно, понеже в повечето случаи опитът се реализира с бутафорни предмети, ала Алиекспрес, и много малко стаи са наистина за ценители. Не ми пречи по никакъв начин, аз съм ескейп помияр, разбирайте, мога да играя всичко и по всяко време и да се забавлявам. Но тези, които реално помня са малко. Артефактът ще го помня много дълго.
Последна стая за деня, номер 9. Уморени сме, точно сме хапнали за първи път. Нямаше как да предполагам какво ще ни се случи, но някак си в този живот най-хубавите стаи ми се случват почти неочаквано и винаги когато батериите ми са на път да засветят на червено. И стаи като тази ми действат зареждащо, не усещам нито как е минало времето, нито че краката ми са се подбили. И тук, както и преди, имах усещането малко преди края, че рекордът ще е наш. Така и стана, наречете го предчувствие, наречете го самонадеяност, но е много интересно усещане и обикновено е вярно.
Тук срещам и любимия си рандъм човек, понякога животът ви събира с някакви, аз ги наричам редки покемони, и чувството е че си качил два левъла в живота след това. Посреща ни собственикът, невисок човек, приятно закръглен, с тениска на Пинк Флоид, което само по себе си вече го прави много симпатичен. Когато говори, слага ръцете си с преплетени пръсти над малкото си шкембенце, все едно се подпира и му дава някакъв комфорт. Преминаваме през покрития двор, в който има паркирана кола и прилича на производствено място. Влизаме в помещение, усеща се като палатка (снимките са в него). Нищо не издава за епичните помещения и грандиозността, която ще последва.
Говорим си, кой е той, как е създадена стаята. Още в самото начало той ни информира, че е невродивергент и че е със Синдромът на Аспергер. Казвам му че синът ми е в спектъра и напълно разбирам за какво ми говори, като започвам да си обяснявам определени детайли в поведението му. Казва че е асоциален и му е трудно да си говори с хората, английският му не бил добър. Добър де, просто му бягат някой думички от речника, спряваме се отлично да си комуникираме за историята на стаята. Правил я е основно с приятели, в продължение на 3 години. Цялата електроника си я рециклирал и обновил сам (оказва се, че това прави и професионално). Всяка платка, всеки диод, всичко си е върнал към живота с ей тия две ръце и новата електроника в тази стая са само диспенсъра за вода и пречиствателят на въздух. А не знам дали знаете, но в една ескейп стая има много, много електроника. Впечатлена съм!
Вдига завесата, за да ни покаже "сърцето" на творението си. Десетки, даже стотици кабели се събират на едно табло, което се управлява от него и АИ (пак сам си писал неща, на Пайтън). Още по-впечатлена съм, а играта дори не е започнала.
Както се разбира по снимките, темата е египетска, цялата игра преминава в камерите на пирамида. И то каква… навсякъде стените са бели, рисунките свежи, живи. Разбирам, че си ги еправил сам, казва че е използвал един таблет и филмите на National Geographic, стоп-кадър докато показват истинската пирамида, рисуваме, следващ кадър и така… десетки метри йероглифи, богове, символи… Не мога да си представя колко труд е това, какво внимание към детайла, а той си казва, ах, мен ми беше супер, тихичко ми е, малко по малко и то стана.
Използвал е, вече очаквано когато знам с кого си имам работа, че е използвал истински мит и всичко в стаята е съобразил с него. Великан!
За играта няма да ви разказвам. Пъзелите са съобразени съвсем правилно с атмосферата и времето, което представлява темата. Перфектно изпипано. На площ, която на Балканите не сме виждали за ескейп стая. За реквизитите от филмово студио няма да обеля нито дума. Нито за саркофага, защото най-накрая да има един смислен и реалистичен саркофаг!
Влизайки в пирамидата питаме, колко е рекордът. 45 минути, от някакви пичове от Терпека. Знаете ли какво е Терпека? Знаем… кимам утвърдително. Били сборно парти, един британец, двама от Гърция и двама от Испания. Отлично, да видим ние как ще се справим. Ще кажа само, че цял ден се опитвахме да си показваме с отбора, пъзелите, кое как се решава, кое как е направено. Тук в предпоследното помещение имам усещането (понеже нямаме часовник на стената, щот нали, пирамида, древен Египет и така нататък) че сме добре с времето, ама много добре. Всичко ни се получава, почти без грешка. Миро ме пита нещо, ама понеже усещам гъделичкане под брадичката му казвам после, после, давай да решаваме следващия.
Последно помещение, бавно се разкрива артефактът. Митко казва, 40 минути. 3 секунди по-късно съм грабнала Артефактът и бягам, бягам си за живота. И крещя, БЯГАЙТЕ! БЯ-ГЯЙ-ТЕ, СЕГА! 40:58 минути е новият рекорд на стаята и той лесно може да бъде победен, казвам ви.
А Букурещ е на 6 часа път. Ако ни бутнете, пишете, ще ми е драго.
П.С. Пита от къде знаем за него, нямал реклама. Ако можело, да му оставим ревю. I got you …
Антон Кондузов:
Понеже Надя е пописала, ще добавя само 1-2 щрихи.
Името - Next Level Escape е абсолютно на място за тази стая. Влизаме в палатка. Палатката е в гараж. Гаражът е в някаква полу-индустриална зона на Букурещ. И вътре в палатката иде реч за Египет. Аааа, казвам аз на “неговорещия” английски собственик, ние започваме експедиция и затова сме в палатка, както са в пустинята. Очите му грейнаха. Честно Ви казвам, така се зарадва, че съм направил връзката с пустинята.
След като влязохме и минахме през стаята (не за рекорд, отново мисля, че нарочно се забавихме по едно време, за да разглеждаме) ми направи впечатление, че винаги, във всеки момент, знаеш какво да правиш. Някак си е натурално нагласено така, че да ти става ясно къде отиваш, как са мяташ и подобни.
Един от последните пъзели е шедьовър (и други са, просто последния най-много ми бръкна в сърцето). Човекът е направил нещо толкова historically acurate, че бях в шок. Аз, като събирач на случайни и безсмислени факти не успях да разкажа на другите, защо това е толкова яко там, но да Ви кажа - в разговорът след стаята със собственика (и оператор), ми стана ясно, че няма случайно нещо в цялата стая. Нито историята (истински мит), нито подредбата на пъзелите, нито рисунките и статуите са случайни в това преживяване. Този човек самостоятелно вдигна нивото на всички стаи в Румъния.
Накрая ни даде подарък. Отливка. Евала, пич!
Нашите снимки 𓂀𓂀𓂀𓋹𓁈𓃠𓆃☥𓅓𓆣
А Артефактът остава за вас, за спомен. Намерили сте си го, носите си го у дома, Когато най- накрая сглобя ескейп витрината. видно място на нея ще заема точно този спомен.