Алла

12 зими, 12 лета, 12 нови години и 12 рожденни дни. Минаха като 12 дни, а тя все повече прилича на майка си, Господ да и е на помощ! Вече не иска да ме слуша и ми чупи стойки и върти очи като се опитвам да чета конско, но все още понякога идва, гушва се в мен и ми казва че ме обича. И да ви кажа, достатъчно е.

12 ще посрещаме с пижамено парти с приятелките на Алла у дома, ще правят пица, палачинки и искат бой с възглавници. И на мен Господ да ми е на помощ! Расте умна, мързелива и обича да командва, но сърцето и е на правилното място, и да ви кажа, достатъчно е!

На мама зайчето, бъди здрава и любопитна, дано опазиш сърцето си добро и зло да не те застига. За последното с Генчо ще се постараем двойно :)

П.С. Искала Фейсбук. КО? НЕ!